Картина по стихотворението „Духът“ на Наталия Андреева.

Заб. Моля, кликнете на картината за уголемяване.

/туш, темпера, 50 / 70 см./

„… И То дойде. Дойде при мен. А е било при вас отдавна
и затова така смутени ме гледахте от вековете,
удавени сред алкохоли и скрити зад мистичен дим.
Не беше дух, ни привидение, нито космичен пришълец
или невидим пакостливец, а всичко наведнъж.
От нетърпение узряло, събрало общите черти
на хиляди епохи светли, удавени от нас във мрак
и нечовешко, но родено от човешката мечта.
То разместваше предметите и през кориците четеше,
книгите, които никога не успях да прочета…“