Картина по стихотворението „Катедралата“ на Наталия Андреева.

Заб. Моля, кликнете на картината за уголемяване.

/темпера, 50 / 70 см./

„Като диогенови фенери
светят пак прощалните й свещи.
Трябва много мрак за светлината
и за възкресението – смърт.
Викат блясъците й отвъдни
онзи, който я издигна някога,
викат силата, която още
я задържа камък върху камък …“