Първа картина по мотиви от есето „Лотос и роза“ на Наталия Андреева.

Заб. Моля, кликнете на картината за уголемяване.

/туш, темпера, 50 / 70 см./

Творбата се доближава до есето само по тангента, като е далече от всякаква илюстрация на текста му и по-скоро е съвсем свободна интерпретация на темата. Разделението на картината е в четири части, изобразяващи четирите свята, по подобие на кабалистичните, в които се сътворяват различни неща и същества. Четирите букви на тетраграматона на иврит изразяват единството им чрез изписването на божието име.

В първия се създават сефирите, във втория ангелите, в третия се намира Лилит, първата съпруга на Адам, а самият Адам е в последния и най-материален свят, загубил правото да живее в по-развити и по-духовни пространства заради своето грехопадение. Това е сферата на лотоса, на първоначалната Творба.

От лотоса се поражда розата, символ на едно по-късно мистично, предимно европейско и християнско развитие. На върха се намира богочовекът Исус, който държи в ръка буквата „шин“. Името, от това на третия Елохим Йеве/Яхве /יהוה IHVH – Jahve/ се преобразува в Исус – Йахшуах /יהשוה IHShVH – Jahshuah/ посредством „шин“. Така от тетраграматона и бог като първоизточник на света се поражда пентаграматонът, изобразяващ човешка фигура като превъплъщение върху ново стъпало на тео-еволюцията – бог-син. Исус е свързан със сефира Тиферет и е наричан от посветените в тайните древни доктрини „добрата змия“ или „розата“.